„ПОСЛЕ БОЯ”
Владимир Михайлович Чугунов (1911-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЛЕД БОЯ
С теб, другарю, боят щом отмине,
дим барутен щом ни натежи,
да погледнем към небето синьо –
облак над главите ни кръжи.
И в затихващия оръдеен тътен
с цялата страна, народ велик,
в караула почетен да бъдем
редом над убития войник.
Ударения
СЛЕД БОЯ
С те́б, друга́рю, бо́ят што́м отми́не,
ди́м бару́тен што́м ни натежи́,
да погле́днем към небе́то си́ньо –
о́блак над глави́те ни кръжи́.
И в зати́хваштия оръде́ен тъ́тен
с ця́лата страна́, наро́д вели́к,
в карау́ла по́четен да бъ́дем
ре́дом над уби́тия войни́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Чугунов
ПОСЛЕ БОЯ
Хорошо, товарищ, после боя,
Выдыхая дым пороховой,
Посмотреть на небо голубое –
Облака плывут над головой…
И в затихшем орудийном гуле,
Что в ушах моих еще звенит,
Вся страна в почетном карауле
Над убитым воином стоит.
10 мая 1943 г.
---------------
Руският поет Владимир Чугунов (Владимир Михайлович Чугунов) е роден на 22 април/5 май 1911 г. в селището Иланская, Красноярския край. Пише стихове от детските си години. От юношеските си години работи в Анджеро-Судженските мини. Завършва Томския геоложки институт (1935 г.). Публикува стихове, разкази и очерци във вестници и списания като „Борьба за уголь”, „Большевистская смена”, „Советская Сибирь”, „Красное знамя”, „Сибирские огни” и „Будущая Сибирь”. Работи в Новосибирск и на обекти в Казахстан. Доброволец е от началото на Великата отечествена война, участва като командир на стрелкови взвод в Курската битка. Автор е на стихосбирката „Горючий камень” (1939 г.). Загива на 5 юли 1943 г. в боевете край с. Безлюдовка, Белгородска област.